ПЕНДЖЕРЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀНДЖЕРЕ, мн. ‑та, ср. Остар. и диал. Умал. от пенджер; пенджерче. Тя си гледаше работата, доеше козите.., носеше млякото на мандрата и се връщаше с разписано тефтерче, което слагаше на пенджерето заедно с вързаното за него моливче. Ст. Даскалов, СД, 289. Во одаята .. имало едно пенджере, що гледало право во сокак. СбНУ VIII, 193.