ПЕНДИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЀНДИК1 м. Остар. и диал. Навик, обичай. Мнозина .. никога не свръшат днес това, чтото не бива да ся остави за утре. То е пендик на нехайници и готовановци. Й. Груев, СП (превод), 196. По̀-напреж пендик ми бяше да ся обвервам на слугата си и нему да давам да разплаща. Й. Груев, СП (превод), 217.