ПЀНДИК

ПЀНДИК1 м. Остар. и диал. Навик, обичай. Мнозина .. никога не свръшат днес това, чтото не бива да ся остави за утре. То е пендик на нехайници и готовановци. Й. Груев, СП (превод), 196. По̀-напреж пендик ми бяше да ся обвервам на слугата си и нему да давам да разплаща. Й. Груев, СП (превод), 217.

ПЀНДИК

ПЀНДИК2 м. Диал. Начин, средство, да стане, да се извърши, свърши нещо. Това му е пендикът. Н. Геров, РБЯ IV, 22.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язык, 1901. — Друга форма: пѐндек.

Списък на думите по буква