ПЕНЕЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀНЕЗ м. Остар. и диал. Пеняз. Биляна Маркова извади отнякъде две сребърни пари и ги подаде на селяка: — Ето, стопанино, тия пенези за тебе, ще ни храниш за тях един месец. Д. Талев, С II, 129. Те [просяците] гледат да омилостивят минующите, за дано, наместо пенез, им спуснат петаче. Ил. Блъсков, ПБ III, 88. // Разш. Само мн. Пари. Казано беше от славяните да се взима само което им е в повече или което можеше да се купи с пенези. Д. Талев, С II, 197.