ПЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. Пеене. Всякому от вас се е случвало да слуша грозна певица.. И сте си затваряли очите — за да не пречи изгледа ѝ на впечатлението от нейното хубаво пение. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 126. Странно пение.. се носи из нажежения въздух на нощта. Св. Минков, ДА, 28. Служебникът съдържа всички четива и пения през утринната църковна служба. Б. Ангелов, ЛС, 134. Освен турски език.. той ни предаваше пение и псалтикия. Ив. Вазов, Съч. Х, 164. Сега вече сте щастливи — / по полета и по ниви / ще чувате с наслаждение / само мойто чудно пение. Елин Пелин, ПБ, 134.