ПЕНИЦИЛИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕНИЦИЛЍН м. Природен или полусинтетичен антибиотик с предимно бактериостатично действие, който се използва при инфекциозни болести, главно срещу гнойни и септични процеси. Английският изследовател Александър Флеминг получи в чист вид и приложи за лечение пеницилина. Н. Тонкин, НЗЛ, 3. Пеницилинът и стрептомицинът се получават също от растения — различни просто устроени гъби. Бтн VI кл, 3.

— Лат. penicillinum.