ПЕНЛЍВ

ПЕНЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се пени, който прави, образува пяна; пенест, пенист. Почна трудно и уморително изкачване по коритото на пенливата река. Д. Димов, Т, 420. Пенлив поток се провираше в дъното между големи канари. Ст. Загорчинов, ЛСС, 18. При един от пенливите прагове на реката той се подплъзна и се просна с лице във водата. Л. Стоянов, Б, 161. Сръчно наточи от новата бъчва половин кана пенливо кехлибарено вино. А. Каралийчев, НЗ, 103. Пивото беше хубаво, светло и пенливо. К. Колев, М, 18. Въглеродният двуокис се употребява за приготвяне на пенливи питиета — газирани води, лимонади, бира и пр. Хим. VIII кл, 1965, 66. Обр. Защо си ту сърдит, пенлив, забавен, / ту пък лакейски тих и хрисим? Хр. Смирненски, Съч. II, 151. // Който е образуван от пяна, покрит е с пяна или е като пяна, наподобява пяна; пенест. Като една орехова черупка тя [лодката] се мяташе по върха на гневните вълни и се губеше под пенливите им гребени. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 78. Понякога отиваха чак до Синия вир.. После удряха с длани о пенливата повърхност, пръскаха се с вода. Ал. Бабек, МЕ, 23. Наляво падат буйни къдрави снопове разпенена вода и се губат на стотина метра долу, в една кипяща пенлива маса. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 56.

Списък на думите по буква