ПЕНОСТЪКЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕНОСТЪКЛО̀, мн. (рядко) -а̀, ср. Техн. Лек порест материал с отлични топло- и звукоизолационни свойства, получен чрез изпичане на смес от фино смлени стъкло- и пенообразуващи вещества (кокс, сажди, доломит и др.). Учените откриха редица нови свойства на стъклото и създадоха стъкломатериали със забележителни качества. Пеностъклото стана незаменим изолатор на звука и топлината. НТМ, 1962, кн. 1, 20. Неотдавна беше разпалена първата пещ за производство на пеностъкло — извънредно ценен строителен материал. ОФ, 1958, бр. 4168, 3.