ПЕНС —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀНС¹, пѐнсът, пѐнса, мн. пѐнсове, след числ. пѐнса, м. Пени. Касата е на края, край нея минават всички и подават синьото листче с цената на консумацията: няколко шилинга за тъничък омлет, няколко пенса за чай или кафе. Б. Йосифова, БЧМ, 157. Говореше някакъв френски език и .. разбираше що е шилинг и пенс. А. Гуляшки, ЗР, 31. — Временно, додето посъбера малко пари, склоних да стана... овчар. Не се чудете! В джеба си нямах нито пенс. П. Бобев, К, 97. // Разш. Английска монета. Сухи, черни ръчици, умолително протегнати чакат да им се подхвърли някой пенс. Б. Трайков, ВО, 33. Това бе момъкът, който преди двадесет години събираше в омазнения каскет дребни пенсове, за да купят на Рой панталон! Б. Йосифова, БЧМ, 113.

— Англ. pence, мн. от penny.

ПЀНС², пѐнсът, пѐнса, мн. пѐнсове, след числ. пѐнса, м. Зашита, прищипната навътре гънка на дреха, с която се оформя линията, намалява се ширината на дрехата.

— От фр. pince.