ПЕНСИЙКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀНСИЙКА ж. Умал. от пенсия. Баба Лалка — майка ѝ, със скромната си пенсийка отгледа и изучи Алето. Елин Пелин, Съч. IV, 159. С нищожната си пенсийка старият професор едва се изхранваше. Св. Минков, ПК, 4.

— Друга (простонар.) форма: пѐнцийка.