ПЕНСНЀ

ПЕНСНЀ, мн. ‑та, ср. Вид очила без дръжки на рамките (за закачване на ушите), които се закрепват на носа с щипка, с пружинка, обикн. закачена чрез тънък шнур за сакото. Той четеше книга. Над пенснето с тъничка златна щипка се надвесваха черни вежди. Ем. Станев, ИК I и II, 48. Понякога вземаше някоя от тия изписани странички, слагаше пенснето си и четеше. В. Геновска, ПЮФ, 130. Директорът трепна. Пенснето, което бе прикрепено на носа му, падна. К. Калчев, ЖП, 496. От пенснето му висеше .. тънко шнурче, закачено някъде за сакото. М. Кремен, РЯ, 43.

— От фр. pince-nez.

Списък на думите по буква