ПЕНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕНЧЀ, мн. ‑та, ср. Остар. и диал. Ток на обувка. — Нови постале, ама с подкови на пенчетата. Т. Влайков, Пр. I, 242. Видяхме пресни стъпки от ковани стражарски обувки, на които пулиите (гвоздеите) по пенчетата .. личаха. Ив. Докторов, ЗД, 49. Пенчетата не тряба да бъдат твърде високи (в обуща без пенчета кракът повече са уморява). Лет., 1876, 106.

— От перс. през тур. pençe 'подметка'.