ПЕНЮГА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕНЮ̀ГА ж. Диал. Пън; дънер, пенюшка, кютук. Нашите селяни разправяха, че някакъв човек от Живовци бил вадил пенюги в гората (пенюги нашите казват на пъновете). Й. Радичков, В, 137. Зиме се е оставял [в огнището] да тлее някой кютук или пенюга, та през цялата нощ да се поддържа огъня. СбНУ ХLII, 12-29.