ПЕОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕО̀Н¹ м. В Латинска Америка — безправен, държан в полуробско положение наемен земеделски работник; ратай. Виждам революционера, който се е борил за .. разделяне на църковните и помешчическите земи между бедните и безимотните пеони. Л. Стефанова, ВМД, 152. В най-тежко положение като че ли се намират гаучосите — тези в миналото волни хора, които са били господари на пампата. Сега те са превърнати в жалки пеони — ратаи. Т. Димитров, У, 30.

— От исп. peon 'селянин, работник'.

ПЕО̀Н² м. Книж. Пеан¹ (в 3 знач.). Почти във всички видове на лирическата поезия е творил той. Еднакво му се удава и химнът, и дитирамбът, и пеонът. Б. Геров, БР, 1930, кн. 3, 91.

ПЕО̀Н³ м. Пеонец. Те били крайните народи на държавата му [на Ситалк], тъй като тя се простирала до.. пеоните и реката Стримон.., дето се захваща вече областта на независимите пеони. П. Делирадев, В, 16-17.