ПЀПЕЛ

ПЀПЕЛ, ‑та̀, мн. (рядко) -и, ж. и (остар. и диал.) пѐпел, ‑ът, ‑а и (диал.) -ят,-я, мн.

(рядко) -и, м. 1. Светла до тъмносива лека прахообразна маса, която остава от нещо изгоряло. Тлеещата жар в огнището се бе покрила с дебел пласт бяла, пухкава пепел. Д. Талев, ЖС, 382. Въглищата бяха изгорели и само сива пепел стоеше на дъното. Й. Радичков, СР, 98. От време на време отърсва с показалец пепелта на цигарата си и .. поглежда към бюфета. Д. Калфов, Избр. разк., 322. След изгаряне на сухото вещество на растенията винаги остава известен нелетлив остатък, добре познат в обикновения живот като пепел. Д. Георгиев, ТЖР, 7. Под пепелта на къщата, която запалих, има скрито имане. С. Радулов, НД (превод), 148. Към минералните торове спада и пепелта от печките. В нея се съдържат калций, калиеви и фосфорни соли. Бтн V и VI кл (превод), 156. Наклади ма, Радо, буен огън, / за да гора, Радо, да изгоря, / та да стана, Радо, ситен пепел. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 171. Растителна пепел. Костена пепел. Обр. Ако петвековното робство е покрило с пепелта на забвението много ценности, всичката жар не е угасвала. Ал. Гетман и др., СБ, 302. Сивите му очи, замъглени от пепелта на годините, се взираха разсеяно в младежа. К, 1967, кн. 7, 1. Сега там всеки е отдаден / на свойта мисъл, рови пепелта / на миналото и — променя се света. К. Христов, ЧБ, 271-273.

2. Разг. Прах. Да се върви по този път е приятно, защото е покрит с мека, пухкава пепел. А. Гуляшки, ЗВ, 181. Тръгнах към корията, като повлякох босите си крака в песъчливата пепел на широкия път. СбЦГМГ, 376. — Въглищата са хубави — пресети, без пепел и без пляка. Ив. Бурин, НП, 53. Спирачките изскърцаха, моторите изреваха и заглъхнаха. Облак пепел се изви над камионите. Кр. Кръстев, К, 74-75. Никой не търси безбройните томове книги.. и върху тях лежи слой пепел. Й. Йовков, Разк. III, 85. Дядо Панко се обърна към внука си, заиграл се.. в пепеля. Ил. Волен, ДД, 66.

3. Спец. Фини прахообразни частици от магмен произход, които се изхвърлят върху земната повърхност при изригване на вулканите. От кратера .. изведнъж изригнал черен димен стълб .. Започнал да пада дъжд от вулканска пепел и се чули глухи и слаби подземни експлозии. Хр. Тилев, В, 46. След миг Везувий изригнал хиляди кубически метра вулканска пепел, която се смесила с капките в небивал кален дъжд. К, 1963, кн. 3, 13.

4. Само ж. Остар. Тленни останки; прах. Безмерната скръб скоро ще разстлее и погуби животните ми сили — и тогаз.. пепелта на моето тяло ще си почине. Т. Шишков, В, 33. Умирающето птиче рече ѝ полека: — "Изгори ма и не забравяй да носиш моята пепел към щастлива Арабия". И. Адженов, ВК (превод), 44. Тука почива Евдокия .. Слава и покой на нейната пепел. Ст. Ботьов, К (превод), 228.

Направям / направя (обръщам / обърна, правя, превръщам / превърна, преобръщам / преобърна, разбивам / разбия) <на (в)> прах и пепел нещо или някого. Разг.; Сторвам / сторя <на прах и> пепел. Диал. Обикн. в св. Напълно, изцяло разрушавам, унищожавам нещо. Прокламацията.. на Букурещкия комитет канеше да направим прах и пепел всичко, ама да се освободим. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 52. — Нужно е да се унищожат и свърталищата му, да нема откъде да вземе парче хлеб или куриер. Сега съм решил за Пресад и родното му село Рапа. На прах и пепел ще ги обърна. Д. Талев, ГЧ, 205. Той са турил начело на 1000 души българи и в два дена и две нощи преобърнал в прах и пепел помашкото село Тамраш. З. Стоянов, ЗБВ III, 273. Те би могли с една миза да ми разбият банката в прах и пепел. Ал. Константинов, Съч., 189. — Трябва да знаеш две истини, човече; че една горчива сълза тежи върху везните на съдбата сто пъти повече от сто щастливи усмивки и че една само незаслужена мъка.. прави на пепел сто негови добрини! А. Гуляшки, ЗВ, 574. Страшни меч на Сюлеймана / всичко пепел там стори. Ив. Вазов, Съч. IV, 176. Отупвам / отупам пепелта на някого. Разг. 1. Набивам, напердашвам, натупвам някого. 2. Вземам всичките пари на някого или всичко, което има, притежава. Пепел ми на езика. Разг. Обикн. във 2 л. Да мълча, да не приказвам (употребява се при опасение да не се случи или да не се разчуе това, за което се говори). — Като частник взе да приказваш! Пък си председател! — Какъв частник съм аз! Пепел ти на езика! Педя земя имам своя. А. Гуляшки, МТС, 112. — Пепел ми на езика, за това няма да приказвам. П. Велков, СДН, 385. Посипвам си / посипя си главата с пепел. Книж. 1. Горчиво се разкайвам и съжалявам за нещо, обикн. за извършена от мене постъпка. Слава Богу, че поне Чолаков посипа главата си с пепел, за да направи удоволствие на някои отчаяни любители на самокритиката. К. Калчев, СТ, 10. — Какво желаеш? Извинение? Или може би да си посипя главата с пепел? Др. Асенов, И, 16. — Главата си да посипеш с пепел, като гледаш какви ни управляват! — рече един старец. Е. Йончева, ЗГ, 86-87. 2. Скърбя, окайвам се, отдавам се на скръб за сполетялото ме голямо нещастие. — Катя, нима ти мислиш, че в твое отсъствие аз трябва да живея като отшелник? Да се затворя в стаята си, да посипя главата си с пепел и да броя часовете до събота? М. Грубешлиева, ПИУ, 173. За народа настана дълга и безконечна страстна неделя, той посипа главата си с пепел и са затвори вкъщи. Хр. Ботев, Съч. 1929, 175. <Прах> и пепел не остана от нещо. Разг. Бивам напълно унищожен. Прах и

пепел да не остане! Клетва. Ставам / стана (обръщам се / обърна се, превръщам се / превърна се) на прах и пепел. Разг.Бивам напълно, изцяло разрушен, унищожен, съсипан. Ние сме вече вестникари. С евангелско благоволение се приближаваме ние да повдигаме свещеното знаме на публицист, това силно оръжие на народите.., от което са станали на прах и пепел множество тирани и тиранчета. В. Йосифов, Избр. тв I, 175. В противен случай, т. е. че не послушат, селата им ще станат на прах и пепел. З. Стоянов, ЗБВ III, 316. Градът бил едър като кокоши яйца.. Сичко са обърнало на прах и на пепел. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 21, 30. Да даде Господ на прах и пепел да станеш. Клетва. П. Р. Славейков, БП I, 114. Сякаш имам циганска пепел на (в) задника си. Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Грубо. Употребява се, казва се за човек, който не седи мирен, върти се, не се свърта на едно място. Турям му / туря му (сипвам му / сипя му, посипвам му / посипя му, слагам му / сложа му) пепел <отгоре>; Турям / туря (сипвам / сипя, посипвам / посипя, слагам / сложа) пепел на нещо. Разг. 1. Обикн. св., пов. Преставам да говоря, да се занимавам с нещо неприятно, гледам то да се забрави. — Да правим ли следствие за днешната разправия?.. — Най-добре е да ѝ турим пепел на тая история — рече той приятелски. Г. Караславов, ОХ I, 443. — Какво има да знаеш,.. какво има да знаеш! Турете му пепел отгоре и толкоз. Какво му остава на човек, щом развали живота и семейството си. И. Петров, НЛ, 241. — Бай Стефане, кабахатлия съм! Не ме съди и не питай за нищо. — Щом е тъй, тури му пепел и хващай ралото. Н. Хайтов, ПП, 116. Сипах пепел и на тази досадна история. Тонич, ПВН, 20. Срещу кого ще рита Захари? Срещу княза? Било, що било, на всичко да се посипе пепел. В. Геновска, СГ, 302. 2. Само св., пов. За означаване, че нещо е в много висока степен лошо, неприятно, отрицателно. — Вижте,.. с тия блокове наистина стават едни грешки — тури му пепел. М. Иванов, ТЛР, 10. Хвърлям / хвърля пепел в очите на някого. Диал. С поведението, действията, постъпките си прикривам истинските си намерения, съзнателно заблуждавам, обърквам някого.

Списък на думите по буква