ПЕПЕЛА̀К

ПЕПЕЛА̀К, мн. (рядко) -ци, м. Разг. Много, голямо количество пепел на едно място. Челеби Мехмед .. си представяше всичко — пращенето на стари, сухи от времето греди; воя на горещата тяга, дето издига във вихрушка сажди и пепелак. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 208. Миг след това всички като луди се спуснаха по посока на воя. Боси и обути крака тепаха из пепелака, сякаш стадо от диви животни бягаше от горски пожар. Й. Вълчев, СКН, 372. Дотляващият огън освети я: / с нозе във рани, в лепкав пепелак. Бл. Димитрова, Л, 137.

Списък на думите по буква