ПЀПЕЛЕН

ПЀПЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който се отнася до пепел. Дълбоки пропасти разтваряха недрата на земята — изсъхнала и пепелна лете, замръзнала и ледена през зимата. Ст. Загорчинов, ДП, 191. Всички .. стигнаха крепостния зид. В тоя миг вятърът промени посоката си и пепелните вихрушки се нахвърлиха отново върху крепостта. А. Дончев, СВС, 646. Пепелта и топящата се част от нея (шлак) се отделят в пепелни и шлакови бункери. К. Славомиров, Т, 321. Постройката е унищожена от пожар — върху пода се е натрупал 3-4 см черен пепелен пласт. Е, 1979, бр. 20, 3. Оние страни, над които са носат тие вредителни облаци, са покриват с пясъчен или с пепелен дъжд, който губи сичко и опустошава растителността. ДБЗ, 30.

2. Който е с цвят на пепел; пеплив, пепеляв, сив. После слънцето залезе, зъберите угаснаха и над планините остана само мека, пепелна светлина, която бавно отстъпваше място на вечерния здрач. Д. Димов, Т, 573.

Списък на думите по буква