ПЕПЕЛЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀПЕЛЕЦ, мн. няма, м. Умал. от пепел; пепелчица. Небето на запад бавно гаснеше. Златото на облаците потъмня и заприлича на презряла жълта тиква. А малко след това доби вид на тлееща жарава, която вече се покрива с пепелец. П. Велков, СДН, 170. На огнището .. имаше все още няколко останали, загаснали въглени, покрити с пепелец. Зл. Чолакова, БК, 85. Щом се свърши каденето, баба зема една тепция и туря на нея по малко от манджите, отсипва и малко пепелец от палешника. Ил. Блъсков, С, 7.

◊ Под пепелец въгленец. Разг. Употребява се за потаен, неискрен човек (Ст. Младенов, БТР).