ПЕПЕЛЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕПЕЛЀЯ, ‑ѐеш, мин. св. пепеля̀х, прич. мин. св. деят. пепеля̀л, ‑а, ‑о, мн. пепелѐли, несв., непрех. Рядко. Поет. 1. Ставам, превръщам се на пепел (в 1 знач.). Людски род пепелей в смъртна сеч. В. Марковски, СМ, 43.

2. Ставам сив като пепел, придобивам цвят на пепел. Дълго тя стоеше при прозореца, гледаше как бавно пепелее изток и мислеше за село. Г. Райчев, В, 22. Пееха втори петли. Разсипваше се зората и като огромен бивол изпасваше едрите звезди. След нея пепелееше небето. М. Яворски, ХСП, 16.