ПЕПЕЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕПЕЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е покрит с пепел, по който има пепел; пепе‑

ляв. "Светкавица" се наклони надолу.., спусна се бавно... и кацна леко върху една пепелива равнина. Елин Пелин, ЯБЛ, 61. Колата вървеше гладко по пепеливия междуселски път. Кр. Кръстев, К, 150.

2. Който е напрашен, посипан с пепел, овалян е в пепел; пепеляв. И тази воденица се включва в борбата, колкото и да пее по старому — за мирни години с воденичарска пепелива пита, рибена чорба. З. Сребров, Избр. разк., 15.

3. Който е обработен с пепел, примесен с пепел; пепеляв. Аз изпълнявах най-усърдно поръките ѝ. Сварявах праханта в пепелива вода, изсушавах я и я очуквах с тила на теслата. Кр. Григоров, Н, 186. Луга е пепеливата .. вода, с която мият блажните съдове. П. Р. Славейков, БП I, 13. Памучно платно, за да ся избели добре, требува да ся вари платното три-четири пъти в зола (пепелива вода). Л, 1871, 236.

4. Който е с цвят на пепел; пепеляв, пепелен, сив. От пепеливото небе още от сутринта жареше тропическото слънце. П. Бобев, К, 104. — Днес ще вали .. Виждаш ли колко е пепеливо и тъмно небето откъм тая страна? А. Гуляшки, Л, 394. Житата изкласиха, започнаха да се покриват с пепелив прашец. Ст. Марков, ДБ, 184. Вечерникът .. клатеше дългите островърхи, пепеливи листа на върбите. Ц. Гинчев, ГК, 90. Кожата му беше прошарена с пепеливи лишеи, които го сърбяха много. Елин Пелин, ЯБ, 154.