ПЕПЕЛЍЩЕ

ПЕПЕЛЍЩЕ, мн. ‑а, ср. 1. Място, покрито с пепел и други остатъци от огън, пожар. Селото изгоряло до основи — не останало нито една къща да стърчи сред широкото пепелище. Г. Караславов, Избр. съч. III, 207-208. Отдалеко се виждаха и опушените стени на изгорели къщи, набързо приправени колиби по пепелищата. Д. Талев, ГЧ, 336. Пламне.. огън в гората, случва се да се превърне в пожар и ... ето ти пепелище. Н. Хайтов, ПП, 8. // Разш. Място с много разрушения, опожарявания, руини. След пристъпа на многохилядната турска армия .. мнозина от въстаниците скриха оръжието си и се върнаха по селата си, по пепелищата на своите домове. Д. Талев, ПК, 237. Гробища и пепелища оставаха след стъпките на коня му [на Индже], името му задаваше страх и трепет. Й. Йовков, СЛ, 17. Обр. От родното си място дядовата Влайкова душа е изхвръкнала на широкия бял свят, за да се върне подир половин столетие и почне да рови пепелището на миналото. А. Каралийчев, С, 243. Ох, не за радост, не и за разтуха, / при теб дойдох, о бащино огнище, / на мойто детство люлка вече глуха, / на мойта младост жално пепелище. Ив. Вазов, Съч. II, 49.

2. Прен. Огнище. — Не си виждате възрастта и набръчкания сурат, ами сте се напудрила като котка в пепелище. Елин Пелин, Съч. IV, 216. За нас не остава вече друго нищо, освен или да наведеме главата си под влашкия ярем, или да оставиме свойте пепелища и да търсиме друга обетована земя. Хр. Ботев, Съч. 1950, 146.

Списък на думите по буква