ПЀПЕЛНИК

ПЀПЕЛНИК, мн. ‑ци, м. Диал. Купище, сметище от пепел и друг боклук. — "Леле чичо, мили чичо, / жътиците в жъто просо, / пулуяците под руяци, / грошовето в кошовето, / ситни пари в пепелнико." Нар. пес., СбНУ ХLIХ.

ПЕПЕЛНЍК

ПЕПЕЛНЍК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Специален порцеланов, стъклен, керамичен или метален съд, обикн. плитък, за събиране на пепелта и угарките от цигари; пепелница. Смукна дълбоко от цигарата си.., после нервно и с отвращение смачка угарката в стъкления пепелник. А. Гуляшки, Л, 147. Следователят седеше зад евтина писалищна маса.., пепелникът му бе пълен с недоизпушени цигари. П. Вежинов, ДБ, 203.

Тя.. стана да му донесе пепелник, понеже той се приготви да пуши. Ем. Станев, ИК I и II, 194. Аз.. го намирах седнал пред една масичка, на която имаше дълбока паничка, която му служеше за пепелник и беше пълна с угарки. СбЦГМГ, 55-56. Кристален пепелник. Кръгъл пепелник.

2. Спец. Приспособление във вид на тава под скарата на печка или голяма пещ за събиране на пепелта и други отпадъци от горенето. Горивният процес се регулира.. като се увеличава или намалява количеството на въздуха .. с помощта на клапата, монтирана на вратата на пепелника. Й. Вучев и др., О, 26. Основните части на ръчната пещ са скарната решетка, пещното пространство и пепелникът. К. Славомиров, Т, 354.

Списък на думите по буква