ПЕПЕЛЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕПЕЛЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. Рядко. Изпепелявам¹. През нощта .. нахлул в селото и наистина клал и пепелил; а онова, щото му харесало, нахвърлил в каруца. Хр. Бръзицов, НЦ, 8. пепеля се страд.

ПЕПЕЛЯ̀ СЕ несв., непрех. Рядко. Изпепелявам², изпепелявам се. ^● Обр. — И ти — настръхнал — дебнеш, бдиш, / — да разрушаваш и убиваш. / А младостта се пепели, / изгаряна от зла омраза. В. Георгиев, ПП, 35.