ПЕПЕЛЯН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕПЕЛЯ̀Н, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Пепелен, пепелив, пепеляв. Сотираки подава на Зосим парцалче. Калугерът го натопява в пепеляната вода и му го подава. Н. Хайтов, ИОО, 25. Омърсените парцали измиват със силна лишия (пепеляна вода) и с чиста вода, додето ги измият добре. Т. Икономов, ЧПГ, 112. Мишката тичаше.., преминуваше през тъмницата като стрела.. и дигаше към него като към познат пепеляната си глава. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 37. Хоро, хоро пепеляно, риза до коляно. П. Р. Славейков, БП II, 198.

◊ Змия пепеляна. Диал. Пепелянка. "Тичай мамо, тичай мамо, / змия в пазвата ми; / змия пепеляна, мамо, / змия ядовита." К. Величков, ПССъч. II, 242.