ПЕПЕРУЖКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕПЕРУ̀ЖКА ж. Остар. и диал. Умал. от пеперуга; пеперудка. Накъдето и да погледнеш: под сяка тревица, под сяко листенце, под сяко камъче, то насякъде търчат и работят мравунци, буболечици.., скакалци ти скачат по коленете, пеперушки ти прелетяват пред очите и клякат ту на едно цвете, ту на друго. Л. Каравелов, Съч. IV, 56. Коня яхам — коня аджемия, / мома любя — лепа гиздосия. / Ой, Медо, медовино! / Лятна пеперужке, / зимна теменужке, — / ти солунско вино! Ц. Церковски, Съч. I, 158. Префръкна ми пеперушка / над момини равни двори — / не е било пеперушка, / най са били годежници. Нар. пес., СбНУ LХIV, 243.

— Друга форма: пемперу̀дка.