ПЕПИНИЀРА

ПЕПИНИЀРА ж. 1. Спец. Разсадник. Всеки, който желае да подобри овощарството си, може да получи калеми за ашладисване от дворцовата градина или от Софийската пепиниера. О, 1977, кн. 10, 30.

2. Остар. Градина, парк. (обикн. за Борисовата градина в София). В онова време обичаха да правят срещите си по слънчевите тротоари на "Цар Освободител" — до пепиниерата и обратно. М. Кремен, РЯ, 315-316. Едни от най-хубавите и прелестни неща на София са двете градини: Градската, пред Княжеския дворец, и пепиниерата на Цариградското шосе. ВН, 1964, бр. 3872, 2.

— От фр. pépinière.

Списък на думите по буква