ПЕПСЍН

ПЕПСЍН м. Биохим. 1. Храносмилателен ензим, фермент в състава на стомашния сок у бозайници, птици, влечуги и повечето риби, който разгражда белтъчините до по-прости съединения. Пепсинът, ензим на стомашния сок, действува върху белтъчините и ги свежда до пептони. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 50. В жлезистия стомах (сирищника) се отделят и други протеолитични ензими (пепсин). Н. Димов и др., ТМ, 111. В по-голямо количество отделеният стомашен сок е качествено лош: съдържа по-малко пепсин, следователно е по-слаб за храносмилането. ПН, 1933, кн. 10, 147. Той [стомашният сок] състои повече от едно вещество, наречено пепсин, а то има химическо свойство да разглобява съсирената вкисната белтъчина. КН, 1873, кн. 5, 5.

2. Търговски продукт, вещество, което съдържа такъв ензим и се използва като средство за подобряване на храносмилането, фермент за производство на сирене и др. Сетне.. в другите отделения, излизат цели складове консерви, екстракти, пепсини. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 54.

— От гр. πέψις 'храносмилане' през нем. Pepsin. — Сп. Книжици за народа, 1873, кн. 5.

Списък на думите по буква