ПЕПТОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕПТО̀Н м. Биохим. Продукт на непълната хидролиза на хранителните белтъчини под въздействието на стомашен, панкреатичен и чревен сок в присъствието на солна киселина, който в микробиологията се използва за приготвяне на хранителна среда. Приетите с храната албумини се превръщат в храносмилателния канал в албумози и пептони. М. Василев и др., ВБ, 404. Частиците от белтъчините ся топят от желудъчний сок .., та стават на един каплив белтък (пептон). Лет., 1874, 54. Вътрешно приемане на пептон.

— От гр. πεπτεqν 'смилам, варя' през фр. peptone. — Летоструй, 1874.