ПЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕР, пѐрът, пѐра, мн. пѐрове, м. 1. Звание на представителите на висшата аристокрация във Франция и Великобритания, възникнало през средните векове, даващо право на своите притежатели (във Франция до 1848 год.) да бъдат членове на горната камара на парламента. Юго не е още републиканец.. Луи Филип го прави пер на Франция през 1845 година. Н. Лилиев, Съч. III, 156.

2. Лице с такова звание. В камарата на перовете той [Виктор Юго] произнася три-четири хубави речи. Н. Лилиев, Съч. III, 156.

3. Благородническо звание, общо за петте степени на благородство в Англия и Ирландия (дук, маркиз, граф (ърл), виконт и барон), даващо право на своите притежатели да бъдат членове на Камарата на лордовете.

4. Лице с такова звание, титла. На 25 юни 1941 г. "баронът от Дънхем", лорд Роберт Гилберт Ванситарт, прекрачи прага на Камарата на лордовете и седна в своето баронско кресло наред с трима перове с кралска кръв. Т. Генов, Избр. пр, 191.

— Фр. pair.