ПЕРА̀

ПЕРА̀, ‑ѐш, мин. св. прах, несв., прех. 1. Очиствам, отстранявам кал, мръсотия и под. от тъкан, плат, дреха и др. с вода и обикн. със сапун, специален препарат и др. Завчера та срещнах, когато ти отиваше на реката да переш дрехите. Л. Каравелов, Съч. II, 119. Водата излизаше от гората, разширява се на едно място и правеше тоя хладен и бистър вир, в който жените .. перяха губери и белеха платна. Й. Йовков, СЛ, 22. Понякога лете го виждаха сам да си пере ризата в реката. П. Тодоров, И I, 117. Повехнала млада жена переше наведена над корито. Д. Димов, Т, 227.

2. Разг. Грижа се за дрехите, бельото на някого като ги чистя, очиствам по този начин. Иваница му пращаше храна.., переше го и ходеше да разчиства къщата му. Елин Пелин, Съч. III, 173. "Как ще .. да живее там само̀, без майка? Кой ще го пере?" Т. Влайков, Съч. I, 1925, 35.

3. Разг. За дъжд — мокря много, силно или продължително някого или нещо. Днес хубаво те е прал дъжда по Балкана. П. Тодоров, Събр. пр II, 342. — Човекът се пече на слънце, и студ яде, и дъжд го пере... Зл. Чолакова, БК, 57. // Непрех. Рядко. Валя. Газили сме я [реката] — обади се друг боец.. Бяха прали дъждове нагоре по баирите, само като я погледнеш, да те дострашее. П. Вежинов, ЗЧР, 27.

4. Прен. Разг. Бия, удрям, пердаша. — Що ме биеш бе, какво съм ти направил бе, челяк? А Чакърът пере ли, пере. Чудомир, Избр. пр, 24. — А-ах, малко си ни прал и него, каквото и мене с фалагата, сега си кривиш душата. П. Тодоров, Събр. пр II, 370. Мисля си това и си казвам: "Кириле, ако не стоиш и ти така, заслужаваш да ти вземе човек една неокастрена, че да блъска, че да пере." СбЦГМГ, 278. На другия бряг [на реката] се залостили немците, перат с картечниците, та дим се вдига. П. Вежинов, ЗЧР, 27. пера се I. Страд. от пера (главно в 1 знач.). И в двата случая [коланчето] се зашива на машина поради това, че фустата се пере по-често. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 99. Типичен кабинет от нашето време — със завеси, които се перат всяка пролет, писалище, меки столове и евтин килим на пода. А. Наковски, МПП, 5. II. Възвр. от пера (във 2 знач.). Всички домакинства са в една къща, на една софра. Всяка жена се пере сама, но една готви. Ив. Хаджийски, БДНН I, 72. Зная какво е да се переш самичък. Й. Йовков, Разк. II, 51.

◊ Моя майка и негова на една река си прали ризите. Диал. Ирон. Не сме никакви близки, не сме роднини. На една река сме си прали дрехите; на една река сме се прали. Диал. Ирон. Не сме никакви близки, не сме роднини. Пера кирливите ризи на някого. Разг. Поемам върху себе си отговорността, вината на някого или спасявам някого от позора, безчестието за извършени от него мръсни, долни дела или постъпки. Все повече и повече налягаха на това, дето той се е продал на Прангата, дето се е съгласил да пере неговите кирливи ризи, дето му е станал послушно оръдие. Т. Влайков, Съч. III, 253-254. Струва ми се, че е светотатство с душите на умрели грешници да се перат кирливите ризи на живите им потомци. Хр. Смирненски, Съч. III, 103. Пера парѝ. Нов. Разг. Развивам търговска или производствена дейност с парѝ, дадени ми от друг човек (или ор-ганизация и под.), които той е присвоил, придобил незаконно, за да ги узаконя.

Списък на думите по буква