ПЕРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀРВАМ, ‑аш, несв.; пѐрна, ‑еш, мин. св. пѐрнах, прич. мин. страд. пѐрнат, св., прех. Разг. Нанасям удар на някого или нещо с ръка, предмет или оръжие, обикн. рязко, отсечено, изведнъж; перкам. Той не откъсваше погледа си от мене, правеше ми някакви знаци, намигаше ми за нещо, докато накрая баща му го перваше с дървената лъжица през ръцете. К. Калчев, ПИЖ, 54-55. — Хайдутин дете не храни! — извика той като побеснял, подхвърли детето нагоре във въздуха с едната си ръка, а с другата го перна с ятагана си. Й. Йовков, СЛ, 127. Казаха да вървя все на изток, без да се обръщам, ако не искам да ме перне някой куршум в гърба. Ал. Бабек, МЕ, 30-31. Баща ѝ дялаше нещо на дръвника и когато .. мина край него, една влажна треска я перна по голото рамо. Л. Михайлова, Ж, 79. ^● С крат. лич. мест. в дат. — Като ти перна един!... — Втасахме я, ако почнем да се бием за една .. бамбина. Кр. Белев, РСК, 68. первам се, перна се страд., възвр. и взаим. Като я видял за пръв път, чичо Кръстник се пернал по главата и казал: — Е, такава жена да имам, друго не ми трябва. В. Цонев, ЕВ, 16. Гълъбите се дебнеха дълго, докато да се пернат с крилцата. Ст. Даскалов, ЕС, 334.

ПЀРВАМ СЕ несв.; пѐрна се св., непрех. Удрям се рязко, отсечено, енергично във, о някого или нещо. Вървиш дълбоко замислен по улицата, зазяпан някъде, докато се пернеш в някое дърво. Съществуваш. Д. Дублев, ПП, 16.

◊ Перват ме / пернат ме дяволите. Диал. Силно се разгневявам, много се ядосвам, обзема ме някаква лудост. Ах, защо го пернаха дяволите тоя смахнат даскал, та поиска да става кмет? Т. Влайков, Съч. III, 262.