ПЕРГАМЀНТ

ПЕРГАМЀНТ м. 1. Обикн. ед. Специално обработена животинска кожа, която в древността, преди откриването на хартията, се е използвала за писане. Ковачите на българската реч при Симеона са записвали с пачи пера своите мисли и видения върху пергамент от заешка кожа. П. Делирадев, БГД, 87. През време на хилядолетното робство нашествениците във Виетнам изгорили всички писмени паметници на страната: на хартия, на пергамент, на дърво. Ал. Гетман, ВС, 37. Към края на ХII и през ХIII в. в Италия, която стояла на челно място в търговския живот, се появили нов вид карти, рисувани на пергамент. А. Бешков и др., ИГ, 46. От кожата на овена се работи сахтиян, пергамент, който служи за писание и печатание. К. Смирнов, З, 101. Жълтото му като пергамент лице с безбройните си бръчки веднага става безразлично и безнадеждно глупаво. Й. Йовков, Разк. I, 13. Нито жилчица не трепна на опънатите като пергамент бузи. Й. Вълчев, СКН, 84.

2. Старинен ръкопис, документ, написан върху такава кожа. Той прелистваше тия пожълтели листове с вниманието на един антиквар, който е намерил един пергамент от времето на Навуходоносора. Ив. Вазов, Съч. VII, 14. Той пак ден и нощ прекарва в книгопазилището си, ала не сред летописи и жизнеописания, а между старозаветни и новозаветни книги.., пергаменти, пълни с тайни науки, видения и пророчества. А. Дончев, СВС, 836. Кой може да ни увери, че между тия ръкописи не ся намерват и много преиначени пергаменти. Ч, 1871, бр. 9, 276.

3. Обикн. ед. Полупрозрачна хартия, която не пропуска влага и мазнини и се използва обикн. за опаковка като изолационен материал и пр.

— От гр. собств. през нем. Pergament. — Г. Йошев, Кратка всеобща история. 1861. — Други (остар.) форми: пергамѐн, пергамѝн.

Списък на думите по буква