ПЕРГАМЕНТОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРГАМЀНТОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прил. от пергамент; пергаментен. Пергаментовият свитък изшумоля в ръцете на Аспарух и по лицето му пробягна радостна усмивка. Д. Линков, ЗБ, 13. Той се интересуваше от старославянски, старобългарски пергаментови книги, от които бе събрал доста. СбЦГМГ, 33. ^● Обр. Пътникът започна да се оглежда любопитно и неговото сухо, пергаментово лице като че се оживи. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 68.

◊ Пергаментова хартия. Пергамент (в 3 знач.); пергаментна хартия. Не вярвал, че ще доживее до свободата, затова заривал бутилките. Поставял ги в кирпича в пергаментова хартия. З. Сребров, Избр. разк., 237. Пергаментовата хартия за обвиване на пакетчетата масло .. трябва да бъде достатъчно еластична, здрава, да не пропуска водата и маслото. Н. Димов и др., ТМ, 68.