ПЕРГЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРГЀЛ м. 1. Чертожен уред за описване на окръжности или за измерване и пренасяне на дължини в чертеж, който се състои от две свързани в горния си край рамена. Разтвори тетрадката си и с пергел започна да чертае красиви окръжности. Е. Йончева, ЗГ, 104. Той изобретил пропорционалния пергел, с помощта на който лесно се извършвали различни геометрически операции. М. Калинков, ГГ, 20. Планиметрията също се занимава с мерене на триъгълника, като си служи за целта с пергел, линия, транспортир и пр. Тригоном. VI кл, 3. Ето и нашия бригадир — посочват те висок мъж, който .. отмерва с пергел изработеното. ОФ, 1950, бр. 1769, 4.

2. Прен. Разг. Дълги крака на човек. До гарата, както знаеш, има-няма осем километра, които за моя пергел не представляват никаква мъчнотия. Н. Попфилипов, РЛ, 18. — Трябва съпровод на пиано! — .. Той [шофьорът] ме догони с един разкрач на дългия си пергел. Бл. Димитрова, ПКС, 15.

◊ Въртя се на пергел. 1. Много съм пъргав, жив, неуморен и много работя. Григор .. напъваше се още да лъже дяда попа по въпроса на нашето пътувание; а тоя последният са въртеше из стаята си на пергел да ни принася за ядение. З. Стоянов, ЗБВ I, 321-322. 2. Голям дявол съм, много дяволувам (Н. Геров, РБЯ).

— От перс. през тур. pergel. — П. Берон, Рибен буквар, 1824.