ПЀРГОЛА

ПЀРГОЛА ж. 1. Архит. Открито, отворено от всички страни архитектурно съоръжение от стълбове или арки, свързани в горния си край с покривни конструкции, което служи за декорация и свръзка между две близкоразположени сгради. Градинският характер на тези малки сгради се подчертава още по-добре, ако към композицията се привлекат и малките архитектурни форми — пергола, колонада, беседка, открита тераса и др. А. Дамянов, ЖС, 85. Отделните сгради ще се свързват посредством едноетажни покрити перголи, които ще улесняват придвижването на децата в лошо и дъждовно време. ВН, 1962, бр. 3275, 4.

2. Градинска беседка или сводеста алея, чиито колони или сводове от лека решетеста конструкция са покрити с увивни растения. На много места подходите от подвитошките селища (..) към планината са оформени парково, с водни площи.., перголи. М. Тошков и др., НР II, 40. Оформен е [в парка] хубав просторен вход със стълбища, тераси и декоративна пергола. ВН, 1960, бр. 2603, 2.

— Ит. pergola.

Списък на думите по буква