ПЕРДАХ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРДА̀Х, мн. няма, м. 1. Разг. Бой, биене. — Признания не са правили. Скърпено им е едно обвинение, колкото да оправдаят задържането и пердаха. Г. Караславов, СИ, 261. Като разбраха, че родителите им ще научат за пътешествието и ще има пердах, вдигнаха страшна олелия. П. Здравков, НД, 43. Тя знаеше.., че тая вечер .. може да изтърпи един пердах от разярения си съпруг. К. Калчев, СТ, 211-212. Разказваше се, че немците яли голям пердах в Румъния. П. Незнакомов, МА, 107. // Бой, сбиване, сражение. — Какво ще каже милицията? — Ами... малкият също е взел участие в пердаха. Ем. Манов, ДСР, 232. От миналата нощ боят не е стихвал .. — Сава, има ли нещо ново от "партенката"? .. — Има, има, цял ден ще има такъв пердах, че ще се разгрееш яката. В. Нешков, Н, 186-188. Тогава и нашите откриха огън. Французинът спря и залегна. Че като започна един пердах от двете страни. Чак вечерта нашите го отблъснаха назад и ме измъкнаха от окопа. И. Петров, ПР, 28.

2. Спец. Изравняване, заглаждане на прясна мазилка (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).

3. Остар. и диал. Контра при бръснене (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).

— От перс. през тур. perdah.