ПЕРИЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРИЛА̀, мн., ед. (рядко) перѝло ср. Невисока, обикн. решетъчна предпазна ограда от външната страна на стълбище, балкон, тераса, мост и под.; парапет. Докато вървяхме по стълбите, домакинът ме съветваше да се държа за перилата. Й. Радичков, ПЦ, 48. Надлъж пред стаите имаше пруст.., обграден с дъсчени перила. Й. Йовков, ВАХ, 46-47. Те [пътниците] стоят надвесени по перилата на палубата и гледат във водата. Св. Минков, ДА, 43. Рамзина предпазливо и не без страх премина по люлеещото се мостче с едно перило. Б. Несторов, АР, 93.

— От рус. перѝла.