ПЕРИОД —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРИО̀Д м. 1. Отрязък от време с определени или подразбиращи се граници. — Разкажете за някои Ваши срещи с културни деятели .. през периода 1942-1944 година. Ал. Гетман и др., СБ, 168. Двете азбуки ги разделя един период .. не по-дълъг от 40-50 години. Б. Ангелов, ЛС, 145. Избирателят е длъжен да запазва избирателната си карта за през цял тригодишен период. БД, 1909, бр. 30, 3. ^● В съчет. период от време. Годината .. се дели на два големи периода от време. Дните на единия започват да се броят от Димитровден, а на другия — от Гергьовден. Й. Йовков, Разк. I, 49. — Нови неща няма.., но пък да издаваш книга, без да има един по-дълъг период от време — няма смисъл. Ал. Гетман и др., СБ, 175. Развитието на туморния процес не става бързо, т.е в кратък период от време. Р. Райчев, НКД, 96.

2. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Отрязък от време с определени характеристики, през който нещо става или съществува, през който протича някакъв процес или събитие, извършва се някакво действие. Преслав е бил столица и на Бориса.., особено преди християнския период на своето владичество. П. Делирадев, БГХ, 86. Докато легията беше все още в период на проектиране.., той не проявяваше никакъв интерес към нея. Ст. Дичев, ЗС I, 191. Всеки преживява своя романтичен период и хубавата Йовка .. не можеше да избегне съдбата си. Л. Стоянов, П, 379. В любовния период пръчът ставаше див, отместваше от пътя си коне, хора, бикове. Й. Радичков, СР, 12. По време на размножителния период уловът [на риба] е забранен. Биол. VII кл, 1982, 28. Преходен период. Инкубационен период. Брачен период. Вегетационен период. Дъждовен период. Земетръсен период.

3. Спец. Отрязък от време, през който се извършва част от редовно, ритмично повтарящ се процес. Годината има 12 месеца. Те са периодите за едно заобикаляне на Луната около Земята. Г. Томалевски, АН, 129-130. Спътниците на Юпитер привличат вниманието на Галилей отдавна. Той определя приблизително техните периоди на обиколка. М. Калинков, ГГ, 108. Най-типични от периодичните ветрове са мусоните. Те имат годишен период и са летни и зимни. Геогр. VIII кл 1965, 32.

4. Геол. Етап от развитието на земната кора и организмите на Земята, който е втората по големина единица за време в историята на Земята, по-малка от ера и по-голяма от епоха. Стара планина се е образувала чрез нагъвания, които са станали през три геоложки периода. Й. Радичков и др., ГСП, 6. Броят на влечугите започнал да намалява и към края на кредния период те масово измрели. Р. Христов и др., Г, 111. Карбонът (каменовъгленият период) получил името си от грамадните залежи на каменни въглища, намиращи се на много места в земната кора. Геол. IХ кл, 149. Ледников период. Каменен период. Новокаменен период.

5. Мат. Неограничено повтаряща се цифра или група от цифри в безкрайна десетична дроб. Периодическата дроб се нарича чиста, ако периодът ѝ започва от първата десетична цифра, напр. 0,3535. К. Кърджиев, А, 116.

6. Спец. Сложна, пропорционално организирана синтактична конструкция, състояща се от няколко по-прости, обединени по смисъл синтактични единици, която се отличава с ритмична завършеност на интонацията и се използва като стилистичен похват. На тези господа [някои критици] все още им харесва романтичният стил на миналия век с неговите километрични периоди. Б. Шивачев, Съч. I, 179. Може би езиково-стилни трудности, тежки и неразгадаеми периоди на речта у Лукреций са го правили недостъпен за нашите училища в миналото? С, 1951, кн. 5, 184.

7. Муз. Завършена музикална конструкция или мелодичен откъс, който се състои от две или повече контрастни или допълващи се фрази с еднаква мелодична основа, но с различен завършек. Най-малката музикална форма е едноделната. Тя се състои от един период, който изразява самостоятелна завършена музикална мисъл. Св. Четриков, ОУМ, 66.

8. Хим. В периодичната система на химическите елементи — обособена съвкупност, ред от строго определен брой елементи, които започват с типичен, алкален метал и завършват с инертен газ. Гениалното в откритието на Менделеев е това, че той.. по фината структура на атомите можа да подреди елементите в 7 периода и да изкаже закона за периодичността. Е. Киркова, АМ, 32.

9. Мед. Отделна циклична проява на менструацията.

10. Мед. Фаза от развитието на болест (М. Филипова-Байрова).

◊ Вегетационен период. Бот. 1. Отрязък от годината, през който при определени метеорологични условия е възможно растенето и развитието (вегетацията) на растенията. 2. Времето от посяване на растението до момента на неговата потребителска годност. Гратисен период. Финанс. 1. Време, определен срок след предоставяне на заем, през който няма плащания по главницата. 2. Време, срок, през който не се извършват плащания, тъй като заемодателят е дал съгласието си на платеца да вложи дължимите пари в дейност, одобрена от заемодателя. Инкубационен (скрит) период. 1. Биол. Времето, необходимо за развитието на зародиша в яйцето. 2. Мед. Времето от момента на заразяването с инфекциозна болест до нейната проява. Период на полуразпад (полуразпадане). Спец. Времето, в продължение на което броят на атомите на даден радиоактивен изотоп или количеството на дадено радиоактивно вещество намалява наполовина в резултат на разпада. Размножителен период. Биол.; Брачен период. Остар. Биол. Времето, през което у животинските видове настъпват изменения (при мъжките и външни като напр. по-ярка окраска), за да се осъществи сношаване, създаване на ново поколение и отглеждане на малките.

— От гр. περίοδος 'обиколка' през фр. période. — Р. Попович, Христоития, 1837.