ПЕРИОДЍЧЕН

ПЕРИОДЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който става, осъществява се или се проявява през равни или редовно повтарящи се периоди, интервали от време; периодически. Имаше други причини.., които докарваха и прекратяваха сами това периодично зло. Й. Йовков, Ж 1945, 101. При коването първоначалната форма на материала се изменя чрез налягане. То се получава в резултат на периодични удари. Осн. соц.

пр IХ кл, 39. Най-типични от периодичните ветрове са мусоните. Те имат годишен период и са летни и зимни. Геогр. VIII кл 1965, 32. Преди около 300 милиона години е имало периодично засушаване и пресъхване на водните басейни. Биол. VII кл, 32. Периодични кризи. // За печатно издание — който излиза редовно през ритмично повтарящи се периоди, интервали от време; периодически. В сравнение с десетилетието 1880-1890 броят на периодичните литературни издания през 90-те години се удвоява. Ив. Богданов, СП, 7. Българските възрожденски вестници поставят началото на нашия периодичен печат.Периодично списание. Периодична книжнина. Периодичен орган. Периодична библиотека "Бележити българи".

2. Който се отнася до период, който е свързан с период; периодически. Свойствата на химичните елементи са в периодична зависимост от броя на протоните в техните ядра (поредния номер). Хим. IХ кл 1965, 20. Химическите елементи се намират в периодична зависимост от атомните им тегла.

◊ Периодичен закон. Хим. Закон в химията, който отразява факта, че физическите и химическите елементи се намират в периодична зависимост от атомните им тегла. Периодична <десетична> дроб. Мат. Безкрайна десетична дроб, в която след определен знак дадена цифра или група от цифри се повтарят безкрайно. Периодична система (таблица) на химическите елементи. Хим. Систематика, подреждане на химическите елменти въз основа на периодичния закон.

Списък на думите по буква