ПЕРИПЕТИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРИПЀТИЯ ж. 1. Обикн. мн. Неочаквана промяна, обрат в развитието на дадено събитие, процес, който го усложнява и затруднява; усложнение, затруднение, премеждие. Генералът следеше перипетиите на боя. Й. Йовков, Разк. II, 218. След много перипетии аз излязох на пътя за Малки чифлик. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 47. След дълги перипетии този паметник бил завършен в сегашния си вид. Н. Ферманджиев, РХ, 114. На срещния край седят по-първите и по-старите лъджанци помаци .. с напрегнато устремени очи в борбата, на която не пропущат ни една перипетия. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 53.

2. Литер. Непредвидена случка или неочаквано обстоятелство, предизвикващо внезапна промянав в съдбата на героя в сюжета на литературно, драматично произведение.

"Път през ада" е остро сюжетна пиеса. Но сюжетните перипетии не са самоцелно средство за провокиране интереса на зрителите. Ив. Остриков, ППА, 61. В повечето случаи перипетията усложнява конфликта в художествената творба. △ Действието на пиесата минава през разни перипетии. △ Перипетията като случайност се използва от писателите романтици.

— От гр. περιη?τεια.