ПЕРИФРАЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРИФРА̀ЗА ж. 1. Литер. Стилистичен похват, чрез който описателно се представя предмет или явление, за да се изрази отношение към тях или да се подчертае някакво качество. Подир отпуск-църква Юр. Белов почна да държи на публиката реч, която бе дълга перифраза на думите "Да живее руският цар!" С. Радев, ССБ II, 422.

2. Книж. Парафраза (в 1 знач.).

— От гр. περί5ρασις 'описване, описание, преизказване' през фр. périphrase. — Друга (остар.) форма: перифра̀зие.