ПЕРИХЕЛИЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРИХЀЛИЙ, ‑ият, ‑ия, мн. ‑ии, м. Астрон. Точка от орбита на планета, комета или друго движещо се около Слънцето тяло, когато е най-близко до центъра на Слънцето. Противоп. афелий. Вторият закон на Кеплер показва, че една планета около перихелия на орбитата си се движи по-бързо, отколкото около афелия. Физ. VIII кл, 1980, 186. На 14 януари 1959 г. ракетата бе най-близо до Слънцето — в своя перихелий, отстоящ на 146 милиона километра от нашето небесно светило. Р. Радулов, ИГ, 139.

— От гр. περί‑ + aλιος 'слънце' през фр. périhélie.