ПЕРКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЀРКА1 ж. 1. Външен израстък, орган за движение и за поддържане на равновесието, положението на тялото при рибите и някои други водни животни. Над водата скачаха безброй малки и големи рибки. Тук-там перките им блядваха като чудни слънчеви искри. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 250-251. Главен орган на движението е опашната перка, която при различните риби има различно устройство. Ц. Пешев и др., ФБ, 15-16. Скумрията има две гръбни перки. П. Даскалов и др., ТНК, 156. Чифтни и нечифтни перки. Коремна перка. // Този израстък, употребяван за храна. Храним се със сурова риба, с албатроси и перки от акула. П. Незнакомов, МА, 42.
2. Техн. Част от въртящо се устройство или двигателен механизъм с форма на малка лопата, радиално закрепена на главина, цилиндричен вал. Когато се яви дежурният и с байраче показа на нашия пилот мястото за гариране, перките на самолета вече можеха да се различават. Г. Белев, КВА, 17. Съвременният гребен винт се състои от главина и от две до пет перки.., които са отлети заедно с нея или са снимаеми. Й. Прашинков, ТК, 355. Мелницата беше готова, кулата издигната и колелото с перки поставено. Г. Белев, ПЕМ, 123. Грамадните перки на вентилатора унило се въртяха под тавана. П. Вежинов, ДМ, 85. // Външна част от машина, механизъм във вид на широка и подвижна въртяща се плоскост. Виждаха се насочените оръдия на кораба.., радарните перки, големи като мрежи за птици, които бавно се въртяха. Н. Антонов, ВОМ, 22. Ян Бибиян почна.. да се учудва на тая странна хвърчаща машина. Той надничаше вътре.., пипаше крилата и опашката и дълго стоя пред грамадната перка. Елин Пелин, ЯБЛ, 22. Водата се
блъскаше в перките на дървеното колело, пенеше се и изтичаше на широка струя. К. Петканов, П, 9.
4. Жарг. Обикн. мн. Силно развити плещи, широк гръден кош. Тренираше културизъм и ходеше с издути перки, за да се фука пред момичетата. // Само ед. Като сказ. опред. За човек със силно разивити плещи, с широк гръден кош. Не си падам по грубите форми и затова не харесвам Пешо, който е голяма перка.
◊ Свивам / свия перките някому. Жарг. Държа се строго, скарвам се остро някому и го заставям да се подчинява, да се държи прилично, дисциплинирано, почтително. Началникът ми свива перките непрекъснато значи, така ми е писнало, ще взема да ида тракторист. СбХС, 332.
ПЀРКА2 ж. Спец. Уред за обработка (пране, опресняване, варосване, дъбене и пр.) на кожи, който представлява дървен полуцилиндър с механична бъркалка, състояща се от вал и закрепени на него дървени лопатки. Препоръчва се първото опресняване [на кожите] да се извърши в перка или в барабан с течаща вода. Ст. Младенов и др., ОТК, 37.