ПЕРКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀРКАМ, ‑аш, несв., прех. Удрям някого или нещо рязко, отсечено; первам. Ивайло взе да перка с тоягата камъчетата по пътя. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 326. Той не гледаше вече къде стъпя.., не разгръщаше с ръце широките островърхи листа, които го перкаха по лицето. Г. Караславов, С, 39. перкам се страд., възвр. и взаим. Под цъфналата липа те [гълъбите] подскачаха и се перкаха с крилата си. Ст. Даскалов, ЕС, 334.