ПЕРКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀРКО, ‑то, мн. ‑овци, м. Разг. Глуповат, смахнат, вятърничав човек; откачалка. И облеклото му беше по-особено: тъмнозелен дочен шлифер.., синьо таке на главата .. — Какъв е тоя перко? — сбутаха се една-друга две работнички. Б. Болгар, Б, 11-12. Хората менят по седем пъти жените си, защо аз да не променя характера си? И слава богу, сега никой не ми вика "Оня перко". Напротив, ползувам се с име и почит. Г. Краев, АЗ, 6. Най-малко можех да разчитам на тоя самомнителен перко. Бл. Димитрова, ПКС, 155.

◊ Перко Наумов. Жарг., сега остар. Особняк, отнесен човек, обикн. глупак; шантавелник.