ПЕРМУТАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРМУТА̀ЦИЯ ж. 1. Книж. Промяна, изменение, разместване, преподреждане. Какви пермутации стават в моминското съзнание, какви спектрални пречупвания? Б. Болгар, ОП, 140.

2. Мат. Промяна на реда, последователността на елементите в едно определено множество от подредени величини. // Всяко от възможните различни подреждания, разположения на елементите от едно крайно множество. Пермутациите могат да се разглеждат като вариации, на които класът е равен на броя на елементите. Матем., 1965, кн. 2, 23.

— От нем. Permutation.