ПЕРНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀРНЍЦА¹ ж. Диал. Възглавница. В своята горница на втория кат Оломан бей беше седнал .. върху меки, пухени перници. Д. Спространов, ОП, 34. Много нощи без сън над перницата ми си прекарала. Гр. Пърличев, СбНУ ХI, 350-351.

ПЀРНЍЦА² ж. Диал. Воденично колело с вдлъбнати спици, с пера, перки, върху които пада и удря водата (Н. Геров, РБЯ IV).

ПЀРНЍЦА³ ж. Диал. Белег, следа, обикн. от ударено, или кървава дръскотина по лицето или по тялото. Баба Алиица си отиде плачешката, като си триеше перниците, гдето я беше обвивал тристъркият беев камшик по сухите плешки и ребра. Ц. Гинчев, ГК, 318.

ПЀРНЍЦА⁴ ж. Диал. Китка; пернѝк. Самур му калпак на глава. / И на калпака перница. Нар. пес.