ПЕРО —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЕРО̀, мн. ‑а̀, ср. 1. Всяко от множеството леки рогови израстъци, които образуват външното покритие на тялото на птиците и се състоят от рогова тръбичка с два реда симетрично разположени пухести, влакновидни израстъци. Шапката му била накичена с пауново перо. А. Каралийчев, ТР, 198. // Само мн. Перушина, оперение. Соколът се поотърси, пооглади перата си и след това се изправи. Й. Йовков, СЛ, 35. По цял ден лови кокошки из двора.., скубе им перата и ги боде по шапката си. Чудомир, Избр. пр, 167. Срещу нея подскачаше една глупава сойка, която надценяваше хубостта на перата си. Елин Пелин, Съч. II, 129. Той чистеше разглобената си флаута с едно дълго перо. Ив. Вазов, Съч. VIII, 19-20. Паче перо. Махови пера. ● Обр. Разсъмваше се бавно, ледените пера по прозореца на кухнята се топяха. Г. Караславов, С, 232. По-нататък платото се издигаше и оголваше все така студено и самотно, с дълги бели пера сняг по падинките. П. Вежинов, ВР, 64.
2. Такова перо със заострен и леко раздвоен, разцепен долен край, което се е използвало в миналото за писане с мастило или туш. Почти до ХIХ в. писачите писали с паче перо. Б. Ангелов, ЛС, 140. Манастирският бибилиотекар ни показа пергаменти от заешка и овча кожа, орлови и гъши старовремски пера, турски дивит. А. Каралийчев, С, 277. По средата е сложен голям железен дивит и до дивита малка паничка, в която стоят няколко пачи пера и камъшени клечки за писане. Д. Немиров, Б, 38. В Кутмичевица учителят идва при неграмотни славяни, които даже не знаят да подострят пера и да бъркат чернило. Н. Драгова, КО, 84. Тъй мълчеше тоз мъж, в килията скрит / .. / Който много бдения утринни пропусна, / но пачето перо нивга не изпусна. Ив. Вазов, Съч. I, 190.
3. Средство, приспособление за писане с мастило или туш, обикн. във вид на извита стоманена, метална пластинка със заострен и леко раздвоен, разцепен връх; писец. Ралчо смъкна превръзката от очите му и му подаде писалката си със златно перо. Ст. Даскалов, СЛ, 41. — Иди в общинската канцелария, кажи на писаря, че съм пристигнал и нека ти даде: хартия, мастило, перо, перодръжка, попивка! Ив. Карановски, Разк. I, 151. На шестия бял ден от учебната година помъкнаха в училище мастилници, перодръжки и пера. Н. Каралиева, Н, 20. // Писалка, перодръжка. Нона не си легна. Тя се залови да пише нещо, после захвърли перото и стана. Й. Йовков, ЧКГ, 314. Намира една малка маса .. и поставя на нея книгите си, мастилница и перо. Ив. Карановски, Разк. I, 25.
4. Прен. Това средство за писане като символ на писателския труд, на професията на писателя и на писателската дарба или на писането, на писателството изобщо. Защо е тъй беден человеческият език, защо е тъй слабо моето перо! Ал. Константинов, Съч. I, 101. — Много добър писател! .. Какво перо! Й. Йовков, ПГ, 101. Антон Страшимиров е бил винаги срещу тиранията. Борил се е с пушка и с перо за свободата на Македония. Б. Шивачев, Съч. I, 72. Един брат по перо дълго време и най-настоятелно ме кани да напиша нещо за рубриката "Моят роден край". Б. Геронтиев, Б, 76. Посрещнаха го любезно, учтиво му забелязаха, че ценят неговото журналистическо перо. В. Геновска, ПЮФ, 90-91. // Обикн. със съгл. опред. Начин, стил на писане. — Имате леко перо, затова седнете още следобяд и подгответе изказването си. Й. Попов, ИЖП, 37. Драматическото творчество на Ст. Л. Костов няма случаен характер. То е рожба на своята съвременност .. Това време имаше нужда от Костовото реалистично остро перо, находчива мисъл и гражданска смелост. НК, 1958, бр. 6, 6. И ту с перо остро, ту с гореща реч / надеждите сейше наблиз и далеч. Ив. Вазов, Съч. I, 195-196. // Обикн. мн. Рядко. Писател, автор. Цяла литература изникна по тоя предмет, бляскави пера се явиха защитници на висшето женско образование. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 161.
5. Зелен израстък, дълъг тесен лист при лука, чесъна и някои други растения, чиято форма е подобна на перо (в 1 знач). Лукът беше вече покарал пера. К. Петканов, ОБ,
118. — Слагай масата, аз ще откъсна няколко пера лук. Н. Русев, П, 66. Сред гъстата мрежа от преплетени лиани се промушват тънки палмити и папратите развяват сребристи пера. Св. Минков, ДА, 83.
6. Накрайник на предмет, изпращан по цел във въздуха (стрела, ракета за федербал и под.), който е подобен на перо (в 1 знач.) и служи за стабилизатор на този предмет при летене. Теодосий се спря изумен, когато съзря стрела, забодена в кората на едно дърво. Перата ѝ бяха обърнати към реката. Ст. Загорчинов, ДП, 201.
7. Спец. Самостоятелен, обособен детайл или издадена част на тясната страна на всяка от дъските за дъсчен под, която се вмъква в съответната вдлъбната част на съседните дъски при сглобяването, подреждането им в дъсчен под, дюшеме. Четвъртият начин за сглобяване на дъските за под е с отделно перо. Перато се прави от твърдо дърво. Вл. Брънеков и др., СД, 64.
8. Канц. Отделна точка, раздел от финансов документ или бюджет, в която е назован точно вида на даден приход или основанието за даден разход. Тая комисия сериозно да се залови за работа. Трябва перо по перо да се проверят сметките му. Т. Влайков, Съч. III, 217. Той си прави бюджет, който разпределя по пера. Никога не се предвижда перо "гости". П. Вежинов, ДМ, 48. — Не бива да се забравя, че това [износът на храни] беше най-голямото перо в нашия национален доход. В. Геновска, СГ, 442. Производството на тютюн заангажирва голям брой работна ръка, а тютюнът е и важно перо в нашия износ. Геогр. Х кл, 111.
9. Спорт. Една от леките категории в бокса. Нашият представител в категория перо отпадна от състезанието по бокс.
10. Диал. Перка на риба (Н. Геров, РБЯ).
11. Диал. Изображение, шарка на плат, дреха или предмет наподобяващо перо (в 1 знач.). Тая хубава .. снага трепереше под тънката басмяна роклица, бяла, с червени пера. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 28. Те се разговаряха спокойно и тихо, пиеха по чашка ракия или пък кафе с големи турски филджани, напъстрени с червени пера. Й. Йовков, Ж 19 , 68.
12. Диал. Предна пола на дреха или край на кърпа, забрадка; пеш. Там го чакаха.. двамата му верни другари, Гунчо и Цанко. Те се впуснаха към него, хванаха го всеки за перото на палтото. Ст. Даскалов, СД, 259. Жена някаква дръпна белите пера на забрадката си и повея да си отпъди задухата. С. Северняк, П, 56. Благунка изведнъж спря, понакриви глава и взе да изглажда едното перо на забрадката си. Ил. Волен, ДД, 15.
13. Диал. Перка на воденично колело (Н. Геров, РБЯ).
14. Диал. Всеки от двата остри края на мотика (Н. Геров, РБЯ).
15. Диал. Острият връх на ралник. Перото на ралника се пречупи о пън. Н. Геров, РБЯ IV, 24.
◊ Галя (погалвам / погаля, гладя, поглаждам / погладя) с <гъше, паче> перо някого. Разг. Ирон.; Мажа с пауново перо някого. Диал. Ирон. Обикн. във въпросит. или отриц. изреч. Отнасям се извънредно внимателно и благосклонно към някого, дори и когато постъпките му не са похвални. — Как не те е срам да биеш едно дете... — Тя ще ми чупи чиниите, а аз... Да не искаш да я гладя с перо! Д. Ангелов, ЖС, 129. — Който не е с нас, значи е против нашето дело. И вие сте ни учили, че враговете няма да ги гладим с паче перо. В. Нешков, Н, 373. — На какво се чудиш? — издума Момчил, а очите му гледаха обесените студено и спокойно. — С каквато мярка щяха да ни мерят, с такава и ние им отмерихме. Как мислиш, щяха ли да ни погладят с перо, ако ни бяха уловили в изкопа? Ст. Загорчинов, ДП, 146. — Няма с паче перо да я мажат. Нека види, че овчарлъкът не е плитка река, та да я гази всеки. Кр. Григоров, ПЧ, 125. Имам перо. Книж. Умея да пиша, да съчинявам. Като перо. Разг. Много леко, пъргаво, подвижно. — Бе дядо Илия, ти ли си? — и скочи като перо от коня си. Й. Йовков, ВАХ, 194. Тя [жокейката] скачаше от коня, мяташе се леко, прехвърляше се като перо — и все под равния и игрив такт на музиката. Г. Караславов, Избр. съч. II, 33. Лек като перо. Много, извънредно лек. Никога той не бе чувствувал нещо подобно. Като че бе съставен от страшно тънка ефирна материя, готова всеки миг да се разкъса.. Лек, лек като перо. Л. Стоянов, П, 454. Надувам се / надуя се като въшка на перо. Диал. Подигр. Много се надувам, гордея. А какви са мъжете ви? За тях не трябва и да се говори. Надули са, като въшка на перо. Л. Каравелов, Съч. VII, 58. Обръщам / обърна перото. Диал. Започвам да говоря по съвсем друг начин, променям разговора. Перо не го хваща. Неодобр. Не може да бъде описан, не може да се опише (за нещо, което е извънредно грозно, лошо, нередно). Ако не сте го [трикласното училище] виждали, хич недейте чака да ви го опише някой. Перо не го хваща. Ал. Константинов, Съч. I, 234. С чужди пера хвъркам. Диал. Ирон. Хваля се с чужди успехи. Хвърчи ми перото. Диал. Имам авторитет, вслушват се в думите ми, мнението ми.