ПЕРОДРЪЖКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРОДРЪ̀ЖКА ж. 1. Писалка, състояща се от дървена дръжка с гнездо за прикрепване на метално перо, писец, която се е използвала за писане с мастило или туш; перо. Кметът се разшава и започна да се оглежда за перодръжка и мастило, но се досети, че има автоматична писалка. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 258. Кикиридков подръпна нагоре сатенените си полуръкави, постави ново перце в перодръжката, после.. топна в мастилницата. Д. Калфов, Избр. разк., 132. На шестия.. ден от учебната година помъкнаха [първолачетата] в училище мастилници, перодръжки и пера. Н. Каралиева, Н , 20.

2. Рядко. Автоматична писалка. Той измъкна от тефтера си една визитна картичка, откачи златната си перодръжка от горното джебче и ми ги подаде: — Ако обичате, напишете си адреса! Др. Асенов, СВ, 25-26.

после.. топна в мастилницата. Д. Калфов, Избр. разк., 132. На шестия.. ден от учебната година помъкнаха [първолачетата] в училище мастилници, перодръжки и пера. Н. Каралиева, Н , 20.

2. Рядко. Автоматична писалка. Той измъкна от тефтера си една визитна картичка, откачи златната си перодръжка от горното джебче и ми ги подаде: — Ако обичате, напишете си адреса! Др. Асенов, СВ, 25-26.