ПЕРПЕЛЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРПЕЛЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., непрех. Диал. Обикн. за птица — издавам особен шум с криле; перпеля се, пърпоря, пърхам, перперкам. По обед подмамиха с папурени зърна петела и го заловиха. Нахраниха го.. Той отчаяно перпелеше в ръцете на Вагрила, докато го носеше към дръвника. М.

Яворски, ХСП, 385. Патицата се хвърляше на две крачки пред кучето, пляскаше с криле като луда, после започна силно да кряка и да перпели из водата в агония. Д. Цончев, ОТ, 144. Рядък възторг изпитвахме да отклоним реката от течението ѝ в някой полупресъхнал ръкав и да гледаме как рибките безпомощно перпелят. Д. Казасов, ВП, 36.

ПЕРПЕЛЯ̀ СЕ несв., непрех. Диал. Перпеля; пърхам, пърпоря, перперкам. Идваха на чешмата и птици: косове се перпеляха в локвите. Н. Хайтов, ШГ, 185. Надигнах се: три лисичета. Премятаха се едно през друго, дърпаха се и се перпелеше нещо черно в краката им. Н. Хайтов, ШГ, 220.