ПЕРПЕНДИКУЛЯР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕРПЕНДИКУЛЯ̀Р м. Геом. Права линия, която образува прав ъгъл с друга права или равнина. Издигаме от точка А към правата АВ перпендикуляра АК. Той пресича ъглополовящата в точка О, която е центърът на закръглението. Маш. IХ кл, 49. Най-малкият резултат съответствува на дължината на перпендикуляра, спуснат от основата на летвата (М) към равнината на инструмента. Матем., 1966, кн. 6, 22. Спускам перпендикуляр.

— От лат. perpendicularis.